"Марк пори вълните, когато не носи медали

Забравили го в залата по гимнастика и избрал джудото
11 октомври 2021

Марк Христов е роден за спортист и нищо чудно, след като дядо му е бил боксьор, а баща му – национал по джудо, пише в материал за младия ни джудист в. "Монитор".


Шест години момчето тренира гимнастика, минава също през футбола и кайтсърфа, но съдбата си знае работата. Без баща му Красимир Христов да го е натискал, синът посвещава последните 11 години на джудото. И вече бере първите си големи плодове при мъжете. На турнира Гран при в Загреб той завоюва бронзов медал в кат. до 73 кг, а една победа на световното го лиши от дебют на олимпийски игри в Токио.

Гени

„Събраха ми се доста състезания, борейки се за квота. Не успях, но натрупах опит и този медал беше резултатът на моите усилия“, отчита Марк, който още миналия сезон загатна за потенциала си с деветото място от шампионата на планетата при мъжете. При кадетите пък има сребро от световното в Сантяго през 2017 г.

Зад успеха на Христов стоят усилията на федерацията, на клуб Шун джудо и на двама треньори – баща му и Свилен Скерлев. „Прекарвам по пет часа в залата всеки ден и бронзът освен вид отплата, е и за самочувствие“, обяснява Марк, по чиито стъпки върви и 17-годишният му брат Ален.

„В момента аз съм по-добър и по-тежък, но може в бъдеще силите ни да се изравнят“, усмихва се баткото.

Той има и двама по-големи братя, които също били джудисти в националния, но не пробиват на международно ниво. „Може би татко с амбициите си ги е отказал и при мен явно е променил подхода. Въобще не ме е карал да тренирам, просто ходех в залата да гледам, правех си загрявки и един ден не знам как съм решил, се сборих с едно момче. Оттогава не съм пропускал“, разказва Христов.

Адреналин

В началото обаче била спортната гимнастика, с която се занимавал на стадион „Раковски“. „Харесваше ми, но ме беше срам да участвам на състезания. Веднъж баща ми забрави да ме вземе до 10 вечерта и аз повече не исках да стъпя в залата. Гимнастиката ми помогна за гъвкавост, ориентация - всичко това го има и в джудото“.

След гимнастиката се надявал да стане футболист и три седмици тренирал, но момчетата му се сторили прекалено слаби и той решил, че не това е неговото място. Междувременно всяко лято Марк изкарвал по три месеца на морето и неизбежно се влюбил във водните спортове – уиндсърф, уейкборд, кайтсърф. „В един момент карах с момче, което почна да се развива по-професионално, аз бях 10-11-годишен и ми се струваше много готино, исках и аз. Даже имам медали от състезания по кайтсърф, а сега разполагам ли с почивка и вятър, веднага влизам в морето. За съжаление в България не се случва много често да има подходящи условия, а и избягвам футбола и водните приключения, за да не се контузя“, обяснява Христов, чиято майка Анелия също много спортува и дори участва в аматьорски турнири по скуош.

„Татко спрял с джудото много млад, защото на 20 вече е имал две деца. Захванал се със строителство. На него дължа спокойствието си на татамито, което е и най-силното ми оръжие. Спокоен съм в ситуации, в които другите биха се притеснили и винаги гледам да давам 100% от себе си. С баща ми си приличаме по характер, той също е доста уравновесен. Още от малък с него много си говорим на тази тема. Е, разбира се, има ситуации, в които всеки спортист и човек си изпуска нервите“, признава Марк.

Той носи името на олимпийския шампион по джудо от Сеул'88 Марк Александър. „Всъщност на него е кръстен и брат ми Александър“, смее се Христов, който като малък се възхищавал на друг легендарен състезател - узбека Ришод Собиров, бронзов медалист от три поредни олимпиади и двукратен световен шампион. „Вече със сигурност нямам идол и смятам, че аз мога да съм такъв на по-малките“, казва джудистът.

Надежди

Талантът му не е останал незабелязан и в чужбина, като наскоро получил предложение да се състезава за Обединените арабски емирства: „Дори не се замислих над него. Тук съм се родил и искам да представям България“.

Тук Марк е намерил и любовта. Вече три години сърцето му е заето от бившата плувкиня Владимира, която сега учи книгоиздаване в Софийския университет. Двамата са си намерили квартира и им предстои да заживеят заедно. „Тя много ме подкрепя, въпреки че доста време отсъствам. Посред нощ става да ме взима и кара до летището“, споделя Христов, който редовно изкарва дълги лагери в родината на джудото – Япония, където местните вече приемат българина като свой, а той вече знае и някои думи на техния език.

Съжалява, че с екипа му прекалено късно се сетили, че може да се класира още за игрите в Токио. „Вярвах, че още за тях мога да взема медал. Може другите да не вярват, но аз си знам за себе си. За Париж моята цел не е да отида, а да се върна с медал, и то не какъв да е, а златен“, завършва Марк.

За разлика от повечето си връстници Марк не е вманиачен по социалните мрежи: „Една година не ползвах никакви, сега си върнах Инстаграм, защото това е начин да общувам с евентуални спонсори. Иначе Фейсбук отнемаше твърде много от времето и концентрацията ми. Мярката е много важна“.

Снимка: БФ ДЖУДО/LAP.BG

Материалът във в. "Монитор"може да видите ТУК