Цветан Хаджиев - Първият
Плеяда са неговите възпитаници. Под негово ръководство Георги Петров, става втори в света и трети в Европа, а Емил Дамянов печели бронз на турнира „Дружба“, който замества олимпийските игри през 1984-а. И почти няма български джудист, чийто път да не се е пресякъл с този на именития треньор и съдия.
Всъщност Цветан Хаджиев е първият наш дипломиран треньор в този спорт – през 1962 г. Той е редовен студент във ВИФ (сега НСА), учителски профил, но впечатлява тогавашните преподаватели по джудо проф. Живко Филипов и д-р Петър Богданов, които го привличат в групата си. И така се започва.
Бил е треньор в „Спартак“, после в „Левски-Спартак“.
Владее английски, френски, немски и японски език, което му позволява да бъдем много контактен и комуникативен.
Хаджиев е и първият български международен съдия. Тогава федерацията няма пари да го изпрати на семинар за получаване на ценз, затова частично разходите поема неговият клуб „Левски“, а той сам си плаща пътя. Покрива лиценз „Б“, след това и „А“, който му позволява да съдийства на световни, европейски първенства и олимпийски игри.
Първият голям форум, на който трябва да е рефер са олимпийските игри през 1984-а, бойкотирани от соцлагера. Така в дебютно негово състезание се превръща турнирът „Дружба“ в Москва.
После идва световното в Сеул '85, на което българинът получава честта да е рефер заедно с още 4-има съдии от Европа. Първенството е генерална репетиция за олимпиадата и минава безупречно, а Хаджиев получава покана да съдийства и на игрите 2 години по-късно. Но заради семейна трагедия отказва да замине в последния момент. Замества го Светослав Иванов, който дебютира като български съдия на олимпиадата в Сеул през 1988-а.
Все пак Хаджиев стъпна на олимпийското татами 4 години по-късно, в Барселона '92.
Той е и първият у нас, започнал да изработва кимона (джудоги) за този спорт, отговарящи на изискванията на Международната федерация. Така в испанската столица за първи път националите са с екипи с марката „Хаджиев“.
Фирмата съществува и до днес и е единствената, която изработва облекла за джудо (за други бойни изкуства също) в Европейския съюз. Георги Георгиев е последният състезател, излязъл с екип на българската марка – на олимпиадата Атина 2004.
Оттогава „Хаджиев“ присъства на международни турнир, но не и на големи форуми заради непосилно високата лицензионна такса към Международната федерация по джудо.
Цветан Хаджиев се утвърждава като безспорен авторитет не само у нас, но и по света, а неговото безпристрастно мнение винаги се приема с респект и уважение. Българинът помага за развитието на джудото и в съседните страни, особено е тачен в Турция. А по случай 60-годишния му юбилей федерацията на южната ни съседка го награждава с почетен медал на един от своите турнири на Босфора.
През 2000 г. Цветан Хаджиев приключва активната си кариера като съдия и в знак на почит Европейският съюз по джудо го награждава със сребърен плакет. Година по-късно Българската федерация по джудо го обявява за най-добър съдия на столетието.
Преди да се посвети на джудо Хаджиев е треньор по борба. След завършване на НСА отива Хлебарово (сега Цар Калоян) и именно там предава тънкостите на най-древния спорт на своите ученици и така полага основите му в общината. В знак на признателност по-късно е основан турнир по борба в негова памет, който съществува и до днес.
Цветан Хаджиев умира внезапно през 2003-а, едва на 64 г.
