Началото

Джудо е японско бойно изкуство, философия и единоборство, което има състезателен характер. А от 1964-а е и олимпийски спорт.

В превод означава „гъвкав път“ (“джу” - гъвкавост и „до“ - път). Създадено е в края на XIX век въз основа на джу-джуцу (или джу-джицу) от д-р Джигоро Кано (1860-1938), който е един от създателите на Японската образователна система.

И тогава джудо се използва като синоним на „джу-джуцу“, но основателят внася ново съдържание. А именно, акцентира на „пътя“ (до) към самоусъвършенстването, а не на техниката (джуцу). И подчертава хуманитарната насоченост на джудо за разлика от джу-джуцу, където противникът може да бъде ликвидиран. Кано премахва и променя опасните техники от джу-джуцу, за да може спортът да се практикува без опасност за здравето на хората. А някои от старите, травматични техники, се изучават под формата на ката, за да се види логичният път на развитие на техниката от джу–джуцу към джудо.

Основният постулат, който Джигоро Кано взима от джиу-джицу е: „Бъди гъвкав и податлив, използвай силата на противника срещу самия него“. И издига този принцип във философия на джудо.

А за рождена дата на това бойно изкуство се смята основаната от Кано школа „Кодокан“ (ко-до-кан „Институт за изучаване на пътя“) през 1882 година.

Основателят въвежда своеобразен морален кодекс за джудистите, чиито основни компоненти са честност, смелост и самоконтрол. Неслучайно състезателите преди и

след среща се покланят един към друг в знак на приятелство и уважение.

Философията на боя пък се основава не толкова на физическата сила, колкото на силата на духа. А именно, бързината и умението да избереш точния момент да хвърлиш съперника. Джудистите не влизат в схватка с агресия, затова изразът „спортна злоба“ в този случай е неуместен. Джудистите контролират силата си, докато не настъпи решителния момент. „Обмисляй внимателно, действай решително“, завещава Кано на последователите си.

За разлика от другите единоборства, като карате, бокс и др., където техника е предимно удари с ръце и крака в стойка, в джудо преобладават хвърляния в стойка, болезнени , удушаващи хватки и задържания в партер. Това прави джудо много динамичен и атрактивен спорт, но и безопасен за практикуване.

Същевременно джудо учи на дисциплина, упоритост, самоконтрол, етика, разбиране на съотношението между успеха и необходимите усилия, за да го постигнеш.

През 1909-а Джигоро Кано създава Японския олимпийски комитет. И като ръководител на една от най-влиятелните спортни организации в света е избран за член на МОК, където работи до смъртта си през 1938 г.

Техниката на джудото е залегнала в основата на много от съвременните стилове единоборства, включително в самбо и бразилско джиу-джицу. С джудо, например, се е занимавал Морихей Уешиба (създателят на айкидо), Мицуйо Маеда (родоначалникът на бразилското джиу-джицу), Василий Ощепков (един от създателите на самбо), Годжо Шиода (основател на стила шинкай айкидо).

В момента джудото е един от най-популярните спортове в Европа и света. В Англия, например, дори в престижния университет „Кембридж“ има клуб по джудо. В Холандия пък японският спорт е залегнал в учебната програма на средните училища. Същото е в Япония и Република Корея. Във Франция джудо е вторият по популярност спорт след футбола, като в страната има над 800 000 регистрирани състезатели. А в Германия първенствата по джудо са организирани подобно на футболната лига.
Милиони евро в джудо инвестира и Русия, като руските компании „Газпром“ и „Сибириън бизнес юниън“ са спонсори на Световната федерация по джудо.

Затова не е учудващо, че интересът към джудо е огромен и на световни първенства идват да се конкурират състезатели от над 130 държави!