Пробивът на жените

През 50-те години на миналия век съществува забрана жените да тренират джудо. Въпреки това в залите, макар и епизодично, идват момичета, които искат да овладеят тънкостите на този спорт. А „виновникът” това да се случи е един от доайените на този спорт у нас д-р Петър Богданов, който пренебрегва забраната и започва да подготвя момичетата. Сред първите ентусиастки са Капка Пондева, Любаша Живкова, София Колева, Христина Макавейска.

„Професор Иван Стайков, тогавашният ректор на ВИФ (сега НСА), не ми разреши официално да взема специалност „джудо” – разказва Капка Пондева. – Въпреки това аз ходех в часовете по джудо. И когато д-р Богданов го попитал какво да прави с мен, той му отвърнал: „Вземи я, тръшкай я, тръшкай я и тя ще се откаже.” Да, ама не се отказах...”

По-късно Капка Пондева става треньор на първия отбор по джудо за жени към ВИФ, а Любаша Живкова на „Славия”, Цветан Хаджиев пък води дамите на „Левски-Спартак”.

През 1968-а Емил Прокопов започва да тренира момичета в Търговския техникум, които след това продължават да се развиват в други клубове. Изгражда се и школа за жени към тогавашния Градски съвет на БСФС (1969-1970), треньор отново е Емил Прокопов.

Нашите момичета бележат възход, участват на много международни състезания и се връщат с куп медали. Но не им е разрешено да се състезават на световни и европейски първенства. Едва през 1971 г. е направен дебютен турнир по джудо за жени, който излъчва и първите републикански шампионки.

Още на първите олимпийски игри, на които са допуснати жени – Барселона '92, има българско участие. Страната ни е представена от Емилия Вачева (52 кг). В испанската столица тя е без треньор и то на такъв голям форум. Шокът е огромен, както признава самата тя, и очаквано губи на старта. Но началото е поставено.

Едва 8 години по-късно в Сидни отново има наша представителка при жените на олимпийското татами – Цветана Божилова, която участва и на следващите игри Атина 2004. И на двата форума обаче тя не успява да стигне до отличията в тежка категория, макар че взима 8 медала от световни и европейски първенства.

А спечелването на олимпийски квоти става „мисия невъзможна“ за нашите момичета в следващите 3 олимпиади. Най-близо до заветната цел е Ивелина Илиева, която остава на крачка от визата за Рио 2016 след куп травми и премеждия. Утешителната награда за младата ни джудистка идва 3 години по-късно. На световното тя става пета в една от най-конкурентните категории до 57 кг, и то в Меката на джудото – Япония.