Пътят на джудо до олимпийската арена

Международната федерация по джудо (International Judo Federation, IJF) e създадена през месец юли 1951 г., президент е италианецът Алто Торти. Първоначално в IJU влизат страните от Европа и Аржентина, а сега организацията има над 200 членове. И се практикува от близо 30 милиона души на планетата.

Европейският съюз по джудо е създаден преди това, през 1932-а в Германия, а две години по-късно е първото европейско първенство в Дрезден. Заради войните организацията спира да функционира, работата й се подновява една след Втората световна война през 1948-а. Нейни членове стават 31 държави.

Първият планетарен шампионат е в Токио през 1956 г. с участието на представители на 21 страни. Вторият също е там две години по-късно. В началото не е имало никакви теглови категории, а състезанията са били само за мъже. Но след загубата на японците на третия мондиал в Париж през 1961-а, който за първи път е извън пределите на Япония, правилата са променени и са въведени категории. Тогава холандецът Антон Хесинг нарушава монопола на спортистите от Страната на игряващото слънце и триумфира в абсолютна категория.

От 1964-а джудо е в програмата на олимпийските игри, с изключение на Мексико '68. По брой спечелени медали и титли за цялата история на олимпийското татами безспорен лидер са японците.

На световното първенство през 1965-а пък за първи път са въведени теглови категории, а шампионатите започват да се провеждат веднъж на две години, и то на нечетни.

Жените излизат на планетарно първенство за първи път през 1980-а. Дебютът на дамите в олимпийската програма е за игрите Барселона '92.

От 2005-а Европейският съюз по джудо започва да провежда състезания по ката. Първото световно първенство в тази дисциплина е в Париж през 2008 г.