Dimitar Zapryanov

Роден на 27 януари 1960 г. в Опан, Старозагорско

Димитър Запрянов е един от най-титулуваните състезатели в историята на българското джудо. Олимпийски вицешампион, трети на световно и носител на 3 медала от европейски първенства. На игрите в Сеул '88 остава на крачка от подиума – пети. Сребърен медалист от турнир „Дружба“ през 1984-а, който заменя олимпийските игри, заради бойкота на соцлагера. Носител на 4 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала от турнир „Освобождение“.

През 2001-а е обявен за най-добрия джудист у нас за изминалото столетие от Българската федерация по джудо.

Запрянов твърде късно започва да се занимава с джудо, едва в 9-и клас, но треньорите Недьо Ранчев и Цончо Колев виждат в него талант и започват да работят. Съвсем скоро той печели и първите си медали от международни турнири.

„Работил съм с много треньори – Константин Матаров, Стоян Желев, Кольо Запрянов, и всеки е допринесъл с нещо за израстването ми като джудист – казва той. - Но най-здраво тренирахме, когато треньор на националния отбор бе руският специалист Василий Кольца (1978-1984). Той въведе изцяло нова система и ефективност на подготовка. За кратко време навлязох във високото спортно майсторство и започнах да печеля медали навън.“

На олимпийските игри Москва '80 Запрянов е на път да поднесе най-голямата сензация, като води до последната минута на най-титулувания джудист в категорията Анжело Паризи (Франция), но губи с ипон и печели сребро.

„За нищо не съжалявам, така е трябвало да стане“, казва именитият ни джудист.

Не рядко обаче Запрянов е бил ощетяван. Така на световното в Есен (Германия) през 1987-а на финала в групата излиза срещу египетски джудист. Но ден по-рано представител на Египет е избран в ръководните органи на световната централа. „Реверанс към него бе моето ощетяване, за да може египтянинът да продължи за сигурен медал“, казва Запрянов.

И на два пъти се бори със състезател от страната-домакин, където успехът е отново в полза за неговия съперник. „Дори имам куриоз на световното в Сеул през 1985 година – продължава той. - Боря се за третото място с южнокореец, аз загубих срещата, но мен ме изследваха за допинг, а него – не!“

Bonze Men over 95 kg Памплона 1988 European Championships
Bonze Men over 95 kg Сеул 1985 World Championships
Silver Men open Страсбург 1984 World University Championships
Silver Men over 90 kg Варшава 1984 Druzhba Tournament
Silver Men over 95 kg Париж 1983 European Championships
Silver Men over 95 kg Дебрецен 1981 European Championships
Bonze Men 95 kg Москва 1980 Goodwill Games
Silver Men over 95 kg Москва 1980 Olympic Games
Bonze Juniors, men 95 kg Единбург 1979 European Championships
Bonze Cadets, men 83 kg Мисколц (Унгария) 1978 European Championships