Димитър Запрянов

Роден на 27 януари 1960 г. в Опан, Старозагорско

Димитър Запрянов е един от най-титулуваните състезатели в историята на българското джудо. Олимпийски вицешампион, трети на световно и носител на 3 медала от европейски първенства. На игрите в Сеул '88 остава на крачка от подиума – пети. Сребърен медалист от турнир „Дружба“ през 1984-а, който заменя олимпийските игри, заради бойкота на соцлагера. Носител на 4 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала от турнир „Освобождение“.

През 2001-а е обявен за най-добрия джудист у нас за изминалото столетие от Българската федерация по джудо.

Запрянов твърде късно започва да се занимава с джудо, едва в 9-и клас, но треньорите Недьо Ранчев и Цончо Колев виждат в него талант и започват да работят. Съвсем скоро той печели и първите си медали от международни турнири.

„Работил съм с много треньори – Константин Матаров, Стоян Желев, Кольо Запрянов, и всеки е допринесъл с нещо за израстването ми като джудист – казва той. - Но най-здраво тренирахме, когато треньор на националния отбор бе руският специалист Василий Кольца (1978-1984). Той въведе изцяло нова система и ефективност на подготовка. За кратко време навлязох във високото спортно майсторство и започнах да печеля медали навън.“

На олимпийските игри Москва '80 Запрянов е на път да поднесе най-голямата сензация, като води до последната минута на най-титулувания джудист в категорията Анжело Паризи (Франция), но губи с ипон и печели сребро.

„За нищо не съжалявам, така е трябвало да стане“, казва именитият ни джудист.

Не рядко обаче Запрянов е бил ощетяван. Така на световното в Есен (Германия) през 1987-а на финала в групата излиза срещу египетски джудист. Но ден по-рано представител на Египет е избран в ръководните органи на световната централа. „Реверанс към него бе моето ощетяване, за да може египтянинът да продължи за сигурен медал“, казва Запрянов.

И на два пъти се бори със състезател от страната-домакин, където успехът е отново в полза за неговия съперник. „Дори имам куриоз на световното в Сеул през 1985 година – продължава той. - Боря се за третото място с южнокореец, аз загубих срещата, но мен ме изследваха за допинг, а него – не!“

Бронз мъже над 95 кг Памплона (Испания) 1988 Европейско първенство
Бронз мъже над 95 кг Сеул 1985 Световно първенство
Сребро мъже абсолютна Страсбург 1984 Универсиада
Сребро мъже над 90 кг Варшава 1984 Турнир „Дружба”
Сребро мъже над 95 кг Париж 1983 Европейско първенство
Сребро мъже над 95 кг Дебрецен (Унгария) 1981 Европейско първенство
Бронз мъже 95 кг Москва 1980 Игри на Добра воля
Сребро мъже над 95 кг Москва 1980 Олимпийски игри
Бронз младежи 95 кг Единбург (Великобритания) 1979 Европейско първенство
Бронз кадети 83 кг Миskолц (Унгария) 1978 Европейско първенство