Димитър Запрянов

Роден на 27 януари 1960 г. в Опан, Старозагорско

Димитър Запрянов е един от най-титулуваните състезатели в историята на българското джудо. Олимпийски вицешампион, трети на световно и носител на 3 медала от европейски първенства. На игрите в Сеул '88 остава на крачка от подиума – пети. Сребърен медалист от турнир „Дружба“ през 1984-а, който заменя олимпийските игри, заради бойкота на соцлагера. Носител на 4 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала от турнир „Освобождение“.

През 2001-а е обявен за най-добрия джудист у нас за изминалото столетие от Българската федерация по джудо.

Запрянов твърде късно започва да се занимава с джудо, едва в 9-и клас, но треньорите Недьо Ранчев и Цончо Колев виждат в него талант и започват да работят. Съвсем скоро той печели и първите си медали от международни турнири.

„Работил съм с много треньори – Константин Матаров, Стоян Желев, Кольо Запрянов, и всеки е допринесъл с нещо за израстването ми като джудист – казва той. - Но най-здраво тренирахме, когато треньор на националния отбор бе руският специалист Василий Кольца (1978-1984). Той въведе изцяло нова система и ефективност на подготовка. За кратко време навлязох във високото спортно майсторство и започнах да печеля медали навън.“

На олимпийските игри Москва '80 Запрянов е на път да поднесе най-голямата сензация, като води до последната минута на най-титулувания джудист в категорията Анжело Паризи (Франция), но губи с ипон и печели сребро.

„За нищо не съжалявам, така е трябвало да стане“, казва именитият ни джудист.

Не рядко обаче Запрянов е бил ощетяван. Така на световното в Есен (Германия) през 1987-а на финала в групата излиза срещу египетски джудист. Но ден по-рано представител на Египет е избран в ръководните органи на световната централа. „Реверанс към него бе моето ощетяване, за да може египтянинът да продължи за сигурен медал“, казва Запрянов.

И на два пъти се бори със състезател от страната-домакин, където успехът е отново в полза за неговия съперник. „Дори имам куриоз на световното в Сеул през 1985 година – продължава той. - Боря се за третото място с южнокореец, аз загубих срещата, но мен ме изследваха за допинг, а него – не!“

Бронз Европейско първенство 1988 Памплона (Испания) мъже,над 95 кг
Бронз Световно първенство 1985 Сеул мъже,над 95 кг
Сребро Универсиада 1984 Страсбург мъже,абсолютна
Сребро Турнир „Дружба” 1984 Варшава мъже,над 90 кг
Сребро Европейско първенство 1983 Париж мъже,над 95 кг
Сребро Европейско първенство 1981 Дебрецен (Унгария) мъже,над 95 кг
Бронз Игри на Добра воля 1980 Москва мъже,95 кг
Сребро Олимпийски игри 1980 Москва мъже,над 95 кг
Бронз Европейско първенство 1979 Единбург (Великобритания) младежи,95 кг
Бронз Европейско първенство 1978 Миskолц (Унгария) кадети,83 кг